Мери Бойс Бенд

Историята през погледа на Мери

        Мисля, че всичко за мен започна, когато бях в 8-ми клас на “Математическата гимназия” в Бургас. Групата на гимназията си търсеше кийбордист и, понеже бях свирила 8 години на пиано, ми предложиха да опитам. Естествено – направиха ми прослушване, за което трябваше да извадя песента на Rainbow – “Can’t let you go”. Справих се добре и засвирих в групата. Сега, като си спомням, струва ми се, че бях доста слаб кийбордист – индианското ми име спокойно можеше да е “лежащата хармония”. Спомням си също така, че трудно вадех и помнех песните – всичко нотирах и свирех винаги с някакви листчета с акорди и ноти пред мен. Родителите ми също не бяха очаровани от мисълта - дъщеря им да свири в група и след около година се отказах от свиренето. После излизах на разни концерти на гимназията да изпея някоя своя песен, акомпанирайки си сама на пиано. Мястото ми в групата зае моят съученик Илиян, който в момента е кийбордист на “Мери Бойс Бенд”. На един концерт се появи Мирослав – беше китарист в предишната група на гимназията. И така всички се събрахме на една сцена, и всъщност оттогава с Миро и Илиян не сме се разделяли. Почти заедно дойдохме в София – аз и Илиян като студенти, а Миро, след като завърши висшето си образование. Репетирахме почти всеки ден кавърверсии на любими песни, ей така - за собствено удоволствие. Съвсем скоро и съвсем случайно един приятел – Дишо от Бургас, който акомпанираше на китара на Ваня Костова ни каза, че тя си търси музиканти. Запозна ни с нея. С Ваня се харесахме още от първата среща. Естествено – притеснявахме се, защото тя беше много популярна, а ние - световно неизвестни. Тя обаче ни спечели с доверието, което ни гласува. Беше много откровена - винаги ни поощряваше, когато се представяхме добре, но не премълчаваше и грешките. Всъщност аз си знам, че Ваня беше школата за нас тримата – тя ни качи на голямата сцена, научи ни да се трудим истински (винаги пееше на живо пред публиката – без значение дали е на концерт или в заведение). Когато имаше възможност, уреждаше и самостоятелни участия за нас. Постепенно ние станахме независими и търсени. Засвирихме в първия в София музикален клуб – “Кънтри клуба” в Дървеница.
        Първите един – два пъти бяхме безименни, но обявявахме конкурс за име. Хората обаче все не измисляха хубави имена и ние направо се бяхме отчаяли, докато един път озвучителят Дижо каза, че нямало какво повече да му мислим – направо да си се пишем “Мери Бойс Бенд” и това е. Така той ни стана кръстник, а ние се сдобихме с името, което пазим и до днес. Няма да крия, че няколко пъти през годините сме искали да го сменим, но все не намирахме подходящо и то така си и остана. А искахме да го сменим, защото сме почитатели на всичко българско и винаги сме знаели, че ще останем в България, и ще творим на български... Както и да е, май вече е късно да мислим в тоя ред... А и, колкото и някои да се заяждат, че е неправилно граматически, за мен то е като математическа формула:  Мери + Бойс = Бенд.
        Години наред хората свързваха името “Мери Бойс Бенд” предимно с клубовете и с пълно право. Няма клуб за жива музика в София, в който да не сме свирили, като тук правя уточнението, че повечето вече не съществуват. Не помня точната дата, но знам със сигурност, че за първи път свирихме в клуб (същия “Кънтри клуб”) с Ваня Костова през декември 1993г., второто ни участие беше за “Иванов ден” 1994г. - пак там. И така – малко по малко – се наложихме, започнахме да свирим тримата.
        Беше някакво музикално безвремие. Българска музика нямаше. Старите групи като “Сигнал”, “ПББ”, “Монолит” някъде се покриха, а “Медикус” се разпадна. Общо взето нямаше много групи в наличност, а “Кънтри клубът” се ползваше с огромна популярност. Там ставаше най-големия купон в София и даже не знам дали някога се е повтарял някъде другаде. Просто клубът за жива музика беше абсолютно нова идея, която печелеше ужасно много фенове. Някъде по това време се появиха и БТР в този си състав. И така - за определен период от време бяхме само двете групи, като БТР свиреха всяка сряда и събота, а ние - в петъците. Всъщност това е условно казано, защото и двете групи си бяхме непрекъснато в “Кънтри клуба” и когато едните свиреха, другите също се качваха на сцената, да изпеят някоя песен. “Кънтри клубът” си ни беше втори дом, но не само на нас, а и на всички музиканти и любители на хубавата музика.
        Може би тук е мястото да спомена и каква точно музика изпълнявахме в този период... Под влияние на Ваня и местата, където свирехме, репертоарът ни включваше повече танцувални – “бийтови” парчета, някои почти акапелни балади, кънтри, но по-популярните неща (не се задълбочихме в този стил, въпреки че свирехме в “кънтри” клуб)... Избирайки песните се съобразявахме и с това, че сме само трима – пиано, китара и три гласа. Съвсем скоро обаче ни стана ясно, че ако искаме да се развиваме, да изпълняваме по-добре ангажиментите си и да бъдем истинска група, ще трябва да си вземем басист и барабанист...
        Преди това: лятото на 1994г. (по-точно месец август) спечелихме телевизионния конкурс за млади изпълнители “Хит минус едно” – едно ново и много популярно предаване, където конкуренцията беше убийствена, а и ние си бяхме избрали за представяне много трудна песен: “What’s a woman” на Vaya Con Dios… Помня, че след като спечелихме, веднага отидохме отново в “Кънтри клуба” и всички много ни се радваха и празнуваха заедно с нас... Беше си страхотна емоция...
        По-късно – през есента на 1994г. свирихме на предизборната кампания и по това време се запознахме със Суки и Жоро от “Атлас”. Оказа се, че Жоро Сидеров е не само страхотен певец, но и много добър барабанист. Асен Лазаров- Суки – пък беше басист, свирил в много групи от близкото минало, даже ние на шега го наричахме: “историята на рок-енд-рола”. С тях двамата много си паснахме: искахме да свирим хубава музика, ние вече имахме достатъчно ангажименти, на тях пък им се свиреше страшно по клубовете... И, след няколко репетиции през декември и януари, на 28.01.1995г. за първи път “Мери Бойс Бенд” се появи на сцената – отново в “Кънтри клуба” – във формация петица. Имахме страхотен успех, бяха дошли ужасно много приятели – музиканти, дори “Атлас”, от които Жоро и Суки все още бяха част, дойдоха да ни подкрепят. Днес смятаме тази дата (28.01.1995г.) за рождена на групата... Мисля, че тогава започна истинското ни участие в музикалния живот на България.
        Днес си давам сметка, че сигурно сме били голяма атракция за времето – нямаше друга група с жена-вокал, а също така - едва ли имаше друга група, в която и петимата членове да пеят солово...
        1995г. беше много яка за клубовете. В началото на месец април за първи път свирихме в новооткрития “Фънкис”. Там станахме истински популярни – понякога свирехме по 2-3 пъти седмично: на редови участия, на частни партита, на акустичните вечери във вторник. От “Фънкис” се снимаше и предаването на Nova TV – “Кока кола акустик” (по-късно “Кока кола планет лайв”), в което бяхме чести гости. В края на 1995г. пък свирихме на фестивала за жива музика в зала “Хр. Ботев”, където участваха всички групи от това време – вече около 10 на брой. Отваряха все нови и нови клубове и музикантите се прегрупираха в различни групи, за да свирят в тях. Със Суки и Жоро Сидеров свирихме почти до края на 1995г. Те отдавна бяха напуснали “Атлас” и работеха само с “Мери Бойс Бенд”. Въобще: бяхме си истинска група, с участия, с фенове... Жоро обаче не искаше да остава в България и все ни подстрекаваше да ходим да свирим в чужбина. По това време имахме доста изгодни предложения за работа в Гренландия и Скандинавия, но ние (останалите от групата) искахме да си свирим по клубовете. Сега ще се опитам да спомена и клубовете, в които сме свирили (дано да се сетя за всичките): “Кънтри клуба”, “Funky’s pub”, “Eddy’s”, “Stela Artoa”, “Cocaracha”, “Клъв’s mania”, “Jazzy”, “Jungle”, “Thunder house”, “Criminale”, “Tiffany”, “Belfast”,  “Casablanca” и “Устата” в Пловдив, “Екзотика” в Благоевград, “Лас Вегас”, “Коко Бонго”, “Фермер”, “Кухнята” във Велико Търново, “Ялта”, “Ла страда”, “Гъл-гъл”, “Swinging hall”, “Back stage”, “Стъргалото”, “Библиотека”, “Ел Корасон”, “Shamrock”, “Спешно отделение”, “Маската”, “Старопрамен”, “Планета”, “Буги бар”, “Mr. Punch”, “Дъблин”, “The Place”, "Extreme", "Desperado" в Казанлък, “Нощен рай” в Китен, “Утопия” в Плевен, “Ларго” в Пазарджик, “Х-клуб”, “Explosy” в Бургас, “Хоризонт” във Варна, “Албена” в Албена, “Амазония” в Златни пясъци, "Тангра" в Сливен, "Irish Pub" в Шумен, "North" в Русе и още десетки заведения, където сме свирили на частни партита и промоции... И петимата в групата винаги сме имали различни музикални вкусове, затова и кавърверсиите на известни песни, които правим са разностилови. Всъщност - винаги сме се водели от факта песента да ни харесва, да се харесва и на хората... Малко по малко се комерсиализирахме. Това сигурно е хубаво, защото повечето нови групи, които излизаха първо идваха, слушаха ни и правеха също нашия репертоар. Това преди ни дразнеше, но все пак - ние не държим авторските права на тези песни... С годините престанахме да обръщаме внимание дали това, което свирим се изпълнява и от други. Мисля, че просто осъзнахме в какво сме силни...
        Свирейки със Суки и Жоро, записахме по поръчка на БНР две авторски песни: “Опит за летене” и първия вариант на “Да надбягам птиците”. БНР доста ги завъртя. От време на време имахме и концертни изяви. На “Опит за летене” направихме видеоклип.Около нас нещата се раздвижиха. Може би заради това “Арт рок център” ни удостои с наградата “група на годината” за 1996г. Следващите години обаче не ни донесоха повече популярност. Групата беше в застой по отношение на авторските проекти и причината беше честата смяна на барабанисти. След заминаването на Жоро Сидеров за чужбина, дойде Елвис Георгиев, който също не се задържа дълго в България. Известно време свирихме с Венелин Венков, но той беше много зает с “Ку-ку бенд”, а ние всяка вечер свирехме в различен клуб и се наложи да се разделим. После: пак с Жоро, пак с Елвис... Около година свирихме с Божо Тренков, година и половина – с Дечо Мутафчиев, година и половина - с Ники Иванов. Ники завърши консерваторията и замина да учи в Германия, а “Мери Бойс Бенд” продължи с Божо Тренков на барабаните. Веднъж – през лятото на 1997г. сменихме и басист – на мястото на Суки дойде Стефан Чобанов, който е в групата и до днес.
        Хората все ме питат защо чак в края на 2001г. издадохме албум (“Непознати улици’). Истината е, че не може да се твори, когато има смени в групата и се свири непрекъснато по клубове. С всеки нов човек започваш отначало: стария репертоар, някоя нова кавърверсия... Единственото по-значимо нещо, което ни се случи, е работата по проекта на немски продуценти през лятото на 1997г. – записахме, заедно със симфоничен оркестър, класически рок песни на “Deep Purple”, “Led Zeppelin” и “Pink Floyd”.
        Три пъти сме излизали в чужбина за по 1-2 месеца. За щастие на хубави места, където не се налагаше да променяме репертоара си и свирехме това, което ни харесва. Мястото: нощните барове на фериботи, пътуващи между Германия и Англия, Холандия и Англия, Швеция и Германия. Лично аз, на тези изяви гледах като на възможност да натрупаме рутина, да посвирим с чужди музиканти, да опознаем различни страни... Все пак – и да извадим някакви пари за по-добри инструменти... Само че, ние не сме създадени за там. Ние се чустваме уютно тук – в България: по клубовете, по концертите, на летните сцени... За наше щастие, в музикалния бизнес в България има развитие. Отново е на почит хубавата българска музика и, създавайки нашите песни, ние ставаме популярни, песните ни се въртят по радиостанциите, клиповете - по телевизиите, продължаваме да свирим в най-престижните клубове и  на концерти, където хората идват да чуят авторските ни неща - всичко, за което мечтае един музикант...
        А това се случи заради албума “Непознати улици” и сега ще ви разкажа за него:
        "НЕПОЗНАТИ УЛИЦИ " включва десет песни, записани за много дълъг период - от лятото на 1999г. до есента на 2001г. Всеки слушател може лесно да определи кои песни от кой период са... Определено има голяма разлика в звученето на групата през годините. Самият факт, че сменихме трима барабанисти обяснява много неща. А и ние - останалите се развивахме. Малко по малко идеите ни се изчистваха. Честно казано и трите пъти, в които влизахме за по-дълго в студио, имахме достатъчно песни за албум. Проста аритметика - можеше да има три  (е, добре де, поне два) албума до сега.
        В началото "Мери Бойс Бенд" беше клубна група. Ние осъзнавахме, че силата ни е в живото свирене и песните ставаха подвластни, на начина, по-който свирехме и пеехме на живо. От този период са: "Да надбягам птиците", "Суета" и "Цял миг". Тогава сами се продуцирахме и се съобразявахме наистина само с това, което ни се прави. И трите песни бяха различни една от друга, но определено носеха заряд. От тях обаче позната стана единствено "Да надбягам птиците" и то - предимно от радиоефира и живите ни участия. Тя излезе и в няколко компилации... Мисля, че сме длъжници на "Суета". Спомням си, че направо ни беше обсебила, много енергия вложихме в нея. Някой ден със сигурност ще й направим ремикс и ще го включим в бъдещ албум. "Цял миг" пък е "ска" - нещо доста далечно от нас, но подходящо като форма за купонджийския й текст.
        Тези три песни се оказаха достатъчни за "PolySound" и скоро сключихме издателски договор с тях. Искам тук да уточня, че това беше първата и единствена музикална компания, с която разговаряхме за първия албум на "Мери Бойс Бенд", а причината - издаваха предимно групи и Вальо Марков се оказа меломан, с доста обективен поглед към съвременната музика.
        От втория период в "Sky" студио са песните "Като нощта", "Ничия земя" и "Огледало". Сигурна съм, че не знаете нищо за "Като нощта", макар че беше любима на момчетата от групата, може и да сте чували "Огледало", а "Ничия земя" може евентуално и да сте я гледали. Истината е, че "Огледало" е една от най-исканите ни песни при свиренето ни на живо, а текстът на "Ничия земя" пък е толкова личен за мен, че си позволих в клипа й да снимам дори дъщеря си. Понякога на концерти се шегувам, че песента може би трябваше да се казва "България", но както и да е - думите вече са стигнали до вас...
        Третото влизане в "Sky" беше точно две години след първото. Много ясно, че вече се бяхме изнервили от голямото забавяне от страна на издателите ни, на всичко отгоре трябваше да си избираме и песен на "Диана експрес", защото "PolySound" искаха да правят голям концерт, посветен на тази група и искаха всяка от групите, с които работят, да направи кавър на някоя тяхна песен. Аз първоначално си бях избрала "Душа", обаче Вальо Марков не искаше и да чуе за това, защото казваше, че вече чува в наше изпълнение "Есен" - песен която аз не познавах. Винаги съм мислела, че група, която сега стартира трябва да заложи на хитове като: "Утре", "Наследство", "Блус за двама" и изведнъж - "Есен"... Отгоре на всичко ни дадоха да чуем единствено някаква нова версия, наскоро направена от Митко Щерев. С триста мъки открихме оригинала от БНР и ... се влюбихме в песента. Два месеца отдадохме на "Есен" преди да решим точно как да я запишем. Променихме аранжимента, позволих си дори да променя текста на последния куплет...  Просто така заживяхме с песента, че я усещахме като своя. По-късно дори бяхме щастливи, защото дадохме втори шанс на страхотна песен, която на времето не е била тотален хит,  но сега стана една от най-харесваните песни, които изпълняваме. Всъщност "Есен" беше последната песен, която записахме за албума и сигурно щяхме да се разминем с нея, ако не беше хрумването на Вальо Марков.
        Едно е сигурно: албумът "Непознати улици" може би нямаше да се смята за толкова успешен, ако не беше една друга песен обаче: самата "Непознати улици". Тя наистина стигна до хората и всеки като че ли откриваше в нея по нещо от себе си. Чувала съм вече какви ли не истории, свързани с тази песен. Една журналистка ми каза, че като я е чула за първи път, се е разплакала и се е почуствала ужасно объркана: "седя срещу някакво радио и рева". Друга каза, че текстът е като написан от самата нея. На прослушване в Германия, когато трябвало да изпее българска песен, една музикантка изпяла "Непознати..." ("просто всичко друго се беше изпарило"). Хората я помнят като "Отива си лятото, идва есента" (някои дори я бъркат с "Есен") и са ме молили на картички да пиша: "Отива си зимата, идва пролетта". На всички в групата е ясно, че благодарение на "Непознати улици" имаме толкова много почитатели и вече не си представяме живота без нея - свирим я винаги със страхотно удоволствие, понякога и по два, три пъти на вечер... Песента счупи всякакви рекорди по брой седмици в класациите и единственото нещо, което спря развитието й беше семплият й клип.
        От този период сигурно не познавате акустичната балада "Парчета от мозайка" и може би сте чували "Твоят знак" - песен, която свирим винаги по участия, и която така си и остана без клип.
        Много песни останаха незаписани, други - недозаписани. След време може и да се върнем към старите идеи, но сега гледаме напред. Мисля, че в албума "Непознати улици", се справихме добре, въпреки че нямахме никакъв опит до момента. Доказателство за това бяха номинациите в пет различни категории на наградите на БГ радио за 2001г.: "БГ дебют", "БГ албум", "БГ песен" и "БГ текст" (за "Непознати улици"), и нова версия на песен (за "Есен"). Разчитахме, разбира се, много на екипа в студио "Sky": Момчил Колев, Искрен Искренов, Рени Колева... Самата промоция на албума беше на 10.12.2001г. в клуб "Библиотеката". Изсвирихме на живо по-голямата част от песните и се чувствахме страхотно.
        Наистина много се радвам на всичко, което се случва с нас. Придвижваме се напред много бавно - стъпка по стъпка, но знаем, че всичко сме си го извоювали сами, с много работа, без да сме нечии протежета...
        Хубаво е, че в България вече се провеждат и фестивали за жива музика. През м. Юли на 2001г. “Мери Бойс Бенд” свири на “Рок експлозия” в Бургас. Публиката тогава ни класира на едно от първите места, което си беше постижение, защото все още не бяхме достатъчно популярни в страната, имахме само един хит - “Непознати улици”, който се въртеше по радиостанциите. През м. Юни 2002г. обаче, явявайки се на фестивала за жива музика, в рамките на международния телевизионен фестивал в Албена, ние спечелихме първото място, отново с вот на публиката. В челната тройка бяхме: “Мери Бойс Бенд”, “БТР” и “Сленг”. Тази награда означава наистина много за нас, защото е оценка не само за песните, които правим, а и за това, в което сме всъщност най-силни след всичките тези години работа – свиренето на живо.